1. …Ние разглеждаме много важни въпроси на Моята Религия – отношенията между Световете, Материалния и Духовния.

2. Тези въпроси са не само важни, но и принципни, отговорите на които се дават неправилно от всички Църковни канони и определят неверен възглед на хората за Религията.

3. Винаги човека го е мъчил въпросът: какво има Там: “зад хоризонта”, има ли вечен живот, има ли просто живот след смъртта?

4. Нали Материалният Свят е краен и определен от времеви рамки. Тук критерий “да бъдеш или да не бъдеш” се явява времето, тук няма Вечност, тук всичко е крайно и времето за съществуване в Материалния Свят определя живота на човека, идването му и заминаването му от Материалния Свят.

5. Парадоксите на Материалния, лъжовния Свят се заключават в това, че времето е бързо течащ процес, но с илюзията за безкрайност пребивава човекът в него.

6. Времето, което му е отпуснато е малко, но той живее в този кратък промеждутък от време така, като че ли е вечен, оставяйки всичко за утре.

7. Не успява да направи нищо сериозно, не може да се съсредоточи върху своята личност, съвсем няма време, “бита го съсипва”, труди се човекът без да подвие крак заради своето тяло.

8. И все му се струва, че времето на заминаването му е много далеч и все някак си ще успее.

9. Но не успява, и на половината път звъни звънецът за край на “командировката” и се пренася човекът в далечната Далнина.

10. Въпросът, на който няма отговор е “Какво е Там?”, и едва на смъртния си одър човекът се сеща, че има Бог – Бог-Отец, Бог-Застъпник, и проси човекът опрощение за безпътния си живот и фактически обещава, че следващия път той всичко ще изпълни и ще бъде послушен, религиозен и праведен.

11. А ето сега не е успял. Прости ми, Господи! Вземи ме при Себе си! Къде “при Себе си”?!

12. Къде трябва да вземе Господ Бог човека? В Духовния Свят?

13. Но ето едва сега Човекът е принуден доброволно да признае съществуването на Духовния Свят, на Душата си, съществуването на Бога и Царството Му.

14. Ето ако човекът знаеше за това по-рано, ето ако имаше запас от време за усъвършенстване на своята личност на Земята, щеше да има време за развитие на Душата си в Духовния Свят.

15. Там, зад “огледалото”, е реалният живот на Духовния Свят.

16. И ако всичко се ръководи от Господ, то материалният живот е само една мигновена снимка на Вечността, видима в “огледалото” като късче от вечния живот, като огледално отражение на Духовния Свят в Материалния Свят.

17. Ако човекът бе разбрал и приел наличието на вечния Духовен Свят, откъдето човекът идва и където после отива, наличието на Небесния Отец и Неговото Царство “Там”, то поведението на човека “Тук”, на Земята, би било осъзнато и отговорно, тъй като е много кратко времето за пребиваването му в Материалния Свят.

18. Няма и няма да има вечно пребиваване на човека в Материалния Свят; затова трябва да бъде грижовен стопанин на такъв скъп и краен предмет като Времето!

19. Мярата на времето е най-скъпото в Материалния Свят, нали е краен този Свят.

20. В него човекът от Вечността поглежда за секунда, за да изпробва себе си “на дело”.

21. Иска Ми се хората да разберат, че пребиваването тук е едва секунда. Времето е толкова малко, че поне да успеят “Хляба насъщен на Знанията” да придобият, а за своята “дреха” просто е глупаво да говорят, няма време за нея.

22. На тази кратка спирка трябва да си спомните думите на Моя Син: “Не само за единия хляб живее човекът”. А живее той за “Хляба насъщен на Знанията”.

23. Ето защо е тук Човекът – да попълни и развие Знанията си. Това е целта на неговия живот, ето какво е нужно да разбере човекът.

24. Отпуснатото време е толкова малко, че поне да успее Знанията си да попълни. За материалните ценности, или ценностите на Материалния Свят, време въобще няма.

25. Вие всички трябва да знаете и да помните за Духовния Свят и да постъпвате на Земята в Материалния Свят по Духовните Закони, защото те са вечни, както е вечен и Духовният Свят.

26. Това трябва да се обяснява на хората и да се говори не за Религия, не за атрибутите на Църквата, а за Духовния Свят, където Аз съм Стопанин и Властелин. Там всичко е Мое и се управлява от Мен.

27. Не можете вие самостоятелно да построите на Земята живот по подобие на Духовния Свят, където съществува Пирамида на властта, на върха на която стоя Аз.

28. Чрез Религията Аз искам да напомня на Своите деца за това, че в Материалния Свят, където съм ви пуснал, всичко е огледално на Моя Свят и не трябва да измисляте нищо, а трябва да живеете в него по Моите Закони на Духовния Свят.

29. Изпълнявайки Заповедите на Духовния Свят в Материалния Свят, човекът ще достигне до това, че живота му ще бъде праведен и ще се срещне той с Небесния Отец, и ще получи от Него с Любов Неговата Благодат и Благослов за праведни дела.

30. Нужно е да разберете, че материалния кратък миг ръководя Аз от Духовния Свят – може да се каже, че Материалният Свят се управлява от Духовния Свят.

31. Ето когато Човекът разбере това, той ще живее живота си по Законите на Духовния Свят, по Законите на Отеца Небесен.

32. Оттук и Вярата ще се появи във Вечността, в Любовта към Създателя и Надеждата, че ще се върнеш в Духовния Свят и Мъдрост ще ти бъде дарена от Господа за праведното ти поведение в Материалния Свят, кратък, като миг…

1. ...Мы рассматриваем очень важные вопросы Религии Моей – отношения Миров, Материального и Духовного.

2. Вопросы эти не только важные, но и принципиальные, ответы на которые дают неправильно все Церковные каноны, определяют неверный взгляд людей на Религию.

3. Всегда человека мучил вопрос: что Там, “за горизонтом”, есть ли вечная жизнь, есть ли просто жизнь после смерти?

4. Ведь Материальный Мир конечен и определён временными рамками. Здесь критерием “быть или не быть” выступает время, здесь нет Вечности, здесь как раз всё конечно, и время существования в Материальном Мире определяет жизнь человека, приход и уход его из Материального Мира.

5. Парадоксы Материального, обманчивого Мира заключаются в том, что время – быстротекущий процесс, но в иллюзии бесконечности пребывает человек в нём.

6. Время, отпущенное ему, мало, но живёт он в этот короткий промежуток времени так, как будто вечен, всё оставляя на завтра.

7. Не успевает что-либо сделать серьёзное, не может сосредоточиться на своей личности, нет времени совсем, “быт заедает”, трудится человек не покладая рук ради тела своего.

8. И всё кажется ему, что время ухода так далеко и всё ещё успеется.

9. Но не успевает, и на половине пути звенит звонок окончания “командировки” и уносится человек в Даль далёкую.

10. И вопрос, на который нет ответа, – “А что Там?”, и лишь на смертном одре человек спохватывается, что есть Бог, Бог-Отец, Бог-Заступник, и просит человек прощения за беспутную жизнь свою, и фактически обещает, что в следующий раз он всё выполнит и будет послушным, религиозным и праведным.

11. А вот сейчас не успел. Прости, Господи! Возьми меня к Себе! Куда “к Себе”?!

12. Куда должен взять человека Господь Бог? В Духовный Мир?

13. Но вот только теперь Человек вынужден добровольно признать существование Духовного Мира, Души своей, существование Бога и Царствия Его.

14. Вот если бы человек знал об этом раньше, вот если бы был запас времени на совершенствование личности его на Земле, было бы время на развитие Души его в Духовном Мире.

15. Там, за “зеркалом”, есть реальная жизнь Духовного Мира.

16. И если всем Господь руководит, то жизнь материальная есть мгновенный снимок Вечности, видимый в “зеркале”, как кусочек вечной жизни, как зеркальное отражение Духовного Мира в Материальном Мире.

17. Когда бы человек понял и принял наличие вечного Духовного Мира, откуда человек приходит и куда уходит, наличие Отца Небесного и Царствия Его “Там”, то поведение человека “Здесь”, на Земле, было бы осознанным и ответственным, поскольку коротко время пребывания его в Материальном Мире.

18. Нет и не будет вечного пребывания человека в Материальном Мире; вот и надо быть рачительным хозяином такого дорогого и конечного предмета, как Время!

19. Чаша весов времени – самое дорогое в Материальном Мире, ведь он конечен, этот Мир.

20. Это человек из Вечности заглядывает в него на секунду для того, чтобы попробовать себя “в деле”.

21. Хочется, чтобы люди поняли, что пребывание здесь – только секунда. Времени так мало, успеть бы “Хлеб насущный Знаний” приобрести, а уж об “одежде” своей просто говорить глупо, нет времени на неё.

22. На этой короткой остановке вспомнить надо слова Сына Моего: “Не хлебом единым жив человек”. А жив он “Хлебом насущным Знаний”.

23. Вот зачем Человек здесь – пополнить и развить Знания свои. Это – цель его жизни, вот что нужно понять человеку.

24. Времени отпущено так мало, успеть бы Знания пополнить. На материальные ценности, или на ценности Материального Мира, времени совсем нет.

25. Вам всем нужно знать и помнить о Духовном Мире и поступать на Земле в Материальном Мире по Духовным Законам, ибо вечны они, как вечен Духовный Мир.

26. Это надо объяснять людям и говорить не о Религии, не об атрибутах Церкви, а о Духовном Мире, где Я – Хозяин и Властелин. Там всё Моё и управляется Мною.

27. Не можете вы самостоятельно построить на Земле жизнь по подобию Духовного Мира, где существует Пирамида власти, во главе которой стою Я.

28. Через Религию Я хочу напомнить детям Своим о том, что в Материальном Мире, куда отпустил вас, всё зеркально от Мира Моего и не надо выдумывать ничего, а надо жить в Нём по Законам Моим Духовного Мира.

29. Исполняя Заповеди Духовного Мира в Материальном Мире, достигнет человек того, что жизнь его будет праведной, и встретится он с Отцом Небесным, и получит от Него с Любовью Благодать Его и Благословение на дела праведные.

30. Нужно вам понять, что материальным коротким мгновением руковожу Я из Духовного Мира, – можно сказать, Материальным Миром управляет Духовный Мир.

31. Вот когда Человек поймёт это, исполнять жизнь свою он будет по Законам Духовного Мира, по Законам Отца Небесного.

32. Отсюда и Вера появится в Вечность, в Любовь к Создателю и Надежда, что вернёшься в Духовный Мир, и Мудрость будет дарована Господом за праведность поведения в Материальном Мире, коротком, как миг...