1. …Отговорният въпрос, който се разисква, определя отношението на Човека към Религията Ми и към Моите Вечни Закони.

2. Нужно е да се подскаже и да се обясни на човека защо и за какво се е появила Религията на Земята, в Материалния Свят, и какво дава тя на човека.

3. Това е въпрос, който мъчи човека заедно с въпроса “защо аз съм тук?”.

4. Действително, никой не се е опитал да обясни на човека защо той е тук, на Земята.

5. Всички религиозни течения само са се опитвали да му обяснят “правилата на играта” на Земята, при това всяка конфесия се е опитвала да даде своята представа, различна от другите.

6. Хората се лутат между тях и никой не им е подсказал, коя Религия е правилната, а коя е просто догма.

7. И всички Религии съществуват в борба, заставяйки човека да направи избор в тяхна полза. Но какво му дава на него тази или онази Религия?

8. И пак възниква въпросът: за какво му е Религия на човека, а още повече такова голямо количество?

9. Действително ще се измъчиш, избирайки една от тях, при това изборът се определя не от собственото съзнание, този исторически избор се определя от религията на рода и местожителството на рода.

10. Ортодоксите изискват предаване на религиозните традиции от род в род, без да се оставя право на избор за новото поколение.

11. Ние достатъчно дълго обсъждахме въпросите за поведението на човека в Материалния Свят и определихме приоритетите за развитие на личността и основите на праведното му поведение.

12. Човекът пребивава на Земята в Материалния Свят за кратко време, той има свое предназначение, или цел за пребиваването на Земята, които е длъжен да изпълни.

13. Периодичността на завръщане на човека на Земята зависи от много фактори, в това число – до каква степен той е изпълнил своето предназначение.

14. Възниква най-важният въпрос: ако той (човекът) се завръща на Земята многократно, тогава откъде се завръща той и къде пребивава между етапите на завръщане си на Земята?

15. Човекът се намира постоянно в Духовния Свят, в Света на Вечността, или в Света на покоя на Вечното движение.

16. В Духовния Свят, неосезаем за човека, се намира, разбира се, не самият материален човек, а субстанцията, или Душата му, също в неосезаемо за Материалния Свят състояние.

17. Тоест, негова субстанция се явява Душата – вечната Душа във Вечния Духовен Свят.

18. Душата му чрез материализацията (на човека) поглежда в Материалния Свят за кратко време за проверка на своите способности, за попълване на Чашата на Разума.

19. По този начин, целта на пребиваването на Душата в Материалния Свят, или, както вие казвате, на човека, е усъвършенстването ѝ (му) по собствена програма: попълване на Чашата на Разума и проверка на възможността за самостоятелно управление на Земята.

20. Религиите въз основа на Моите по-рано предадени Вечни Знания фактически дават “правилата за поведение” на праведния човек в Материалния Свят.

21. Различните Религии по различен начин тълкуват целта на живота на човека и неговата подготовка за Вечния живот.

22. Без да обсъждат въпроса “А къде е този Вечен живот?”, Заповедите на онова ниво на развитие на обществото са давали Основите за праведно поведение, без да обсъждат тънкостите на взаимоотношенията между Материалния и Духовния Свят.

23. Заповедите векове са били подсказвания за праведни постъпки и са давали обяснение за Добро и Зло.

24. Изминали са хилядолетия, Светът се е променил до неузнаваемост, хората са пораснали, техниката е отворила очите на хората за процесите и технологиите, по-рано приемани за нереални и вълшебни.

25. Необходимо е най-накрая да се каже истината за предназначението на човека, дошъл на Земята, за целта на неговото пребиваване и за Моята Роля и ролята на Моите Вечни Закони за съществуването или живота на човека в неговото материализирано състояние.

26. Това е важно, защото материализирано е само неговото тяло, а неговата главна част, Душата му, остава с Мен в Духовния Свят и се получава така, че човекът е заседнал със своето тяло в Материалния Свят, а с Душата си – в Духовния Свят.

27. Ето защо се лута човекът между Световете, без да разбира кое все пак е най-важното от всичко: материалния живот или Вечността в Духовния Свят.

28. Религиите не могат да помогнат на човека и да му обяснят, а пътят към Мен изисква Вяра в Мен и Любов към Мен.

29. Фактически на човека му се предлага избор: да живее в Материалния Свят, но да се подчинява на Законите на Духовния Свят, тъй като всичко, което е свързано с Мен, е “Там” и завинаги.

30. Този избор е крайно труден за човека. Как да бъде? Всичко това, което е в Материалния Свят е лесно да се почувства, да се докосне. А онова, което е в Духовния Свят трябва да се приема на Вяра.

31. А Вярата в Мен (в Духовния Свят) се разбира от човека като неосезаема субстанция, която не може да се почувства и да се докосне. Ето защо толкова дълго са вървели и все още вървят хората към разбирането за Моето присъствие в Духовния Свят.

32. Като че ли само чрез Религията може да се разбере строежа на Духовния Свят, Моето присъствие и Моите Вечни Закони.

33. Но не обяснява Религията най-важния въпрос: какво представлява човекът в Материалния и Духовния Свят?

34. Светът се е разделил на две части: Материя и Дух. Кое тук е по-важно, кой управлява всичко – въпрос на Историята.

35. Духовният Свят по-важен е и вечен Той. Материята – припламване е само в океана.

36. Духът поставя ѝ задачи за развитие и води я напред. Незнаен е за нея края.

37. Аз зная, Духът Ми знае какво очаква я Материята сега. А нейната задача – усъвършенстване и път нагоре, към Духовност я зова.

38. Пътят неин – движение към прогрес и усъвършенстване до край – това, което Дух наричам Аз.

1. ...Ответственный вопрос, который разбирается, определяет отношение Человека к Религии Моей и Законам Моим Вечным.

2. Нужно подсказать и объяснить человеку, почему и зачем появилась Религия на Земле, в Материальном Мире, и что даёт она человеку.

3. Это вопрос, который мучает человека параллельно с вопросом “зачем я здесь?”.

4. Действительно, никто не пытался объяснить человеку, зачем он здесь, на Земле.

5. Все религиозные течения только пытались объяснить ему “правила игры” на Земле, причём каждая из конфессий пыталась дать своё представление, отличное от других.

6. Люди мечутся между ними и никто не подсказал, какая Религия правая, а какая есть просто догма.

7. И все Религии существуют в борьбе, заставляя человека сделать выбор в свою пользу. Но что даёт ему та или иная Религия?

8. И опять возникает вопрос: зачем Религия человеку, а тем более такое большое их количество?

9. Действительно, голову сломаешь, выбирая одну из них, причём выбор определяется не собственным сознанием, этот исторический выбор определяется религией рода и местом проживания рода.

10. Ортодоксы требуют передачи религиозных традиций из рода в род, не оставляя права выбора новому поколению.

11. Мы достаточно долго обсуждали вопросы поведения человека в Материальном Мире и определили приоритеты развития личности и основы праведного поведения его.

12. Человек пребывает на Земле в Материальном Мире короткое время, он имеет предназначение своё, или цель пребывания на Земле, которую должен выполнить.

13. Периодичность возвращения человека на Землю зависит от многих факторов, в том числе – насколько полно он выполнил своё предназначение.

14. Возникает важнейший вопрос: если он (человек) возвращается на Землю многократно, тогда откуда он возвращается и где он пребывает между этапами возвращения на Землю?

15. Человек постоянно находится в Духовном Мире, в Мире Вечности, или в Мире покоя Вечного движения.

16. В Духовном Мире, не осязаемом человеком, находится, конечно, не сам материальный человек, а субстанция, или Душа его, тоже в неосязаемом для Материального Мира состоянии.

17. То есть, субстанцией его является Душа – вечная Душа в Вечном Духовном Мире.

18. Душа его через материализацию (человека) заглядывает в Материальный Мир на короткое время для проверки своих способностей, для пополнения Чаши Разума.

19. Таким образом, цель пребывания Души в Материальном Мире, или, по-вашему, человека, есть совершенствование её (его) по собственной программе: пополнение Чаши Разума и проверка возможности самостоятельного управления на Земле.

20. Религии на основании Моих ранее переданных Вечных Знаний фактически дают “правила поведения” праведного человека в Материальном Мире.

21. Различные Религии по-разному трактуют цель жизни человека и его подготовку к Вечной жизни.

22. Не обсуждая вопрос “А где эта Вечная жизнь?”, Заповеди на своём уровне развития общества давали Основы праведного поведения, не обсуждая тонкостей взаимоотношения Материального и Духовного Миров.

23. Заповеди веками были подсказками праведных поступков и давали объяснение Добра и Зла.

24. Прошли тысячелетия, Мир изменился до неузнаваемости, люди выросли, техника раскрыла глаза людей на процессы и технологии, ранее казавшиеся нереальными и чудесными.

25. Необходимо наконец сказать правду о предназначении человека, пришедшего на Землю, о цели его пребывания и Роли Моей и роли Законов Моих вечных для существования или жизни человека в материализованном состоянии.

26. Это важно, потому что материализованным является только тело его, а вот главная часть его, Душа его, остаётся со Мной в Духовном Мире, и получается, что застрял человек телом в Материальном Мире, а Душой – в Духовном Мире.

27. Вот почему мечется человек между Мирами, не понимая, что же важнее всего: материальная жизнь или Вечность в Духовном Мире.

28. Религии помочь человеку и объяснить не могут, а дорога ко Мне требует Веры в Меня и Любви ко Мне.

29. Фактически, человеку предлагается выбор: жить в Материальном Мире, но подчиняясь Законам Духовного Мира, поскольку всё, что связано со Мной, – это “Там” и навечно.

30. Вот этот выбор крайне труден для человека. Как быть? Всё, что в Материальном Мире, легко почувствовать, дотронуться. А вот что в Духовном Мире – принимается на Веру.

31. А Вера в Меня (в Духовный Мир) понимается человеком, как неосязаемая субстанция, почувствовать и дотронуться до которой нельзя. Вот почему так долго шли и ещё идут люди к пониманию Моего присутствия в Духовном Мире.

32. Казалось бы, только через Религию можно понять построение Духовного Мира, Моё присутствие и Законы Мои Вечные.

33. Но не объясняет Религия важнейший вопрос: что есть человек в Материальном и Духовном Мирах?

34. Мир разделился на две части: Материя и Дух. Что здесь важнее, кто управляет всем – Истории вопрос.

35. Духовный Мир важней, и вечен Он. Материя – лишь вспышка в океане.

36. Дух ей задачи ставит для развития и вдаль ведёт. Неведом ей конец.

37. Я знаю, Дух Мой знает, что ждёт Материю сейчас. Её задача – совершенство и путь наверх, к Духовности зову.

38. Её пути есть поступи прогресса и совершенства край, что Духом Я зову.