Диктовка от 10.11.04

1. …При прехода от Свят в Свят, особено при материализацията на човека, вечната му субстанция – Душата – преминава с него в Материалния Свят, но остава по форма или по вид в Духовния Свят.

2. Затова, когато Аз ви казвам, че Душата остава с Мен в Духовния Свят, Аз имам предвид форма на съществуване на Душата.

3. Още веднъж: Душата принадлежи на Духовния Свят, неосезаем за материалния човек, тя не може да се материализира, затова по състояние (по форма) тя остава в Духовния Свят, тоест с Мен, но едновременно нейното тяло е материализирано и Душата не може да захвърли управлението на тялото, което ѝ принадлежи.

4. Ето защо Аз ви казвам, че Душата винаги е със своето тяло, но неосезаема за него, защото тя е с Мен.

5. Този въпрос е много важен и определящ за предназначението на Религията.

6. Религията в общия смисъл на тази дума е обяснение за човека на неговото предназначение, обяснение на взаимоотношенията между Световете и обяснение на отношенията между материалното тяло и Душата му във Вечността.

7. Този, който знае това, той разбира своята роля във Вечността и може правилно да изгради отношенията между Световете.

8. Просветеният човек, чуващият или, в крайна сметка, просто праведният човек, разбира своето предназначение, ориентира се в Световете и се издига по стълбицата на своето развитие, където пределна висота се явява Апостолството.

9. Моята задача в съвременния етап е да дам правилна представа на хората (тълпата) за Моя Свят, за Духовния Свят и да им покажа, че Материалния Свят, в който те се намират, също Ми принадлежи и се управлява от Мен, но Той е предназначен за проверка на самостоятелността на техните Души, развиващи се във Вечността.

10. Ако Аз съумея да предам тези Знания, ако хората Ми повярват, няма да е нужно да се връщаме към Вечните Заповеди или “правилата за поведение” на човека в Материалния Свят.

11. Няма да има нужда от обяснение кое е черно, кое бяло; няма да има необходимост да се говори за морал, защото човекът сам ще търси своето предназначение и ще се опитва да изпълни поставените му задачи до край.

12. Това е Моята Задача, най-сложната Задача!

13. За да придобият хората увереност в Моето присъствие, но в друго измерение – Духовния Свят, ще се наложи да се загуби много време и постепенно, чрез чуващите Ме, да се запознаят хората чрез техния пример с възможностите на Моето Управление във вашия Свят, в Материалния Свят.

14. Ето защо Аз постепенно, от всички страни, без да бързам, разглеждам всички въпроси на Материалния Свят и взаимоотношенията между този Свят и Духовния Свят на Вечността.

15. Постепенно разкривам тяхната връзка и устройството на Моя Свят, в който вие се намирате постоянно, но с кратко пребиваване в Материалния Свят.

16. Периодичната материализация – това е съдбата на човешкия род и хилядолетен опит на неговото развитие.

17. Независимо от привидната простота в отношенията между Световете и предназначението на човека, той не е успял за този хилядолетен период дори мъничко да се приближи до решението на своята задача – усъвършенстване на себе си, на Душата си и напълване Чашата на Разума си.

18. Затова и се налага за кой ли път (Аз се надявам да е за последен) да разказвам и да показвам какво може, но не иска човекът; какви прекрасни перспективи има пред него и как той бездарно използва най-ценното – времето си – за облажаване на тялото, на своята временна обвивка.

19. Не знае той и не иска да знае за краткостта на своето пребиваване и за задачите си в периода на пребиваването си на Земята.

20. Религията не е довела до знанието му, че той е вечен, че той постоянно се намира в друг Свят, а тук е дошъл за определено време, за много кратко време, за да натрупа опит за самостоятелно управление на Земята.

21. Ако това се вземе за основата, която е била длъжна да обясни Религията, тогава човекът би бил длъжен самостоятелно да направи своя избор в полза на Вечността, на Вечните Ценности, които са му понятни.

22. Но да се обяснят на несговорчивия човек тези Истини е трудно. Той не иска да погледне на това от друга позиция, той вярва на това, което вижда, което чувства, което усеща.

23. И всичко, което не влиза в границите на Материалния Свят е чуждо и непонятно за него, а затова го и отхвърля и влачи човекът своето животинско състояние на примитивен добитък на принципа “плодете се и се размножавайте”, даже без да се опитва да се замисли сериозно за смисъла на живота си и за своето предназначение в този Свят.

24. Той няма време за това. Всичкото си време изразходва за придобиване на знания за Материалния Свят заради обезпечаване на комфортни условия за съществуването си в него.

25. Всичко е насочено към това – и средните, и висшите училища дават знания за оцеляване в този Свят и достигане на успех в битието.

26. Не, не дават каквото трябва, не са нужни тези знания. Защо трябва така да се блъскаме, защо трябва да постигаме успех за тялото на всяка цена?

27. Защото цената на този успех е разлагането на Обществото, падането на морала, порока и греха.

28. Животът по тази схема в Материалния Свят е чиста загуба на време, а по същество – загубен живот.

29. Целта на живота отсъства, а по-добре да се каже, няма цел на живота или е обърната с краката нагоре.

30. И какво толкова, ако ти си постигнал блаженство на тялото? Какво следва? Вили, дворци… Какво още му трябва на този Материален Свят?

31. Та нали заради комфортното съществуване на телата ви е разрушена Природата, има войни и светът е на границата на катастрофата. Всичко е заради материалното тяло, тленно и временно.

32. Не си струва да се хаби ценният живот заради тялото. Смисълът на живота на Човека в Материалния Свят не е този.

33. Аз казвам: животът в Материалния Свят е живот заради вечния живот в Духовния Свят.

34. Ето я целта: Знания, попълване Чашата на Разума, развитие на Душата на Човека до Мое подобие “Там”, в Духовния Свят…

Диктовка от 10.11.04

1. ...При переходе из Мира в Мир, особенно при материализации человека, вечная субстанция его – Душа – переходит с ним в Материальный Мир, но остаётся по форме или по виду в Духовном Мире.

2. Поэтому, когда Я говорю, что Душа остаётся со Мной в Духовном Мире, Я имею в виду форму существования Души.

3. Ещё раз: Душа принадлежит Духовному Миру, не осязаемому материальным человеком, она не может материализоваться, поэтому по состоянию (по форме) она остаётся в Духовном Мире, то есть со Мной, но одновременно тело её материализовано и Душа не может бросить управлять телом, принадлежащим ей.

4. Вот почему Я говорю, что Душа всегда с телом своим, но неосязаема телом, потому что она со Мной.

5. Этот вопрос очень важный и определяющий предназначение Религии.

6. Религия в общем смысле слова есть объяснение человеку его предназначения и объяснение взаимоотношения Миров и объяснение отношений материального тела и Души его в Вечности.

7. Тот, кто знает это, тот понимает роль свою в Вечности и может правильно выстроить отношения между Мирами.

8. Человек посвящённый, слышащий или, наконец, просто праведный человек понимает своё предназначение, ориентируется в Мирах и поднимается по лестнице развития своего, где пределом высот является Апостольство.

9. Задача Моя на современном этапе дать правильное представление людям (толпе) о Моём Мире, о Духовном Мире и показать, что Материальный Мир, в котором вы находитесь, тоже принадлежит Мне и управляется Мною, но предназначен Он для проверки на самостоятельность Душ ваших, развивающихся в Вечности.

10. Если Я смогу привить эти Знания, если люди поверят Мне, не нужно будет возвращаться к Вечным Заповедям или “правилам поведения” человека в Материальном Мире.

11. Не надо будет объяснять, где чёрное, где белое, не надо будет говорить о морали, потому что человек будет сам искать своё предназначение и пытаться выполнить поставленные задачи до конца.

12. Вот Задача Моя, сложнейшая Задача!

13. Для того чтобы привить людям уверенность в Моём присутствии, но в другом измерении – Духовном Мире, придётся потратить массу времени и постепенно через слышащих Меня донести на их примере возможности Моего Управления в Мире вашем, Материальном Мире.

14. Вот почему Я постепенно, со всех сторон, не торопясь рассматриваю все вопросы Материального Мира и взаимоотношение этого Мира с Духовным Миром Вечности.

15. Постепенно раскрываю их связь и устройство Мира Моего, в котором вы находитесь постоянно, но с кратким пребыванием в Материальном Мире.

16. Периодическая материализация – удел человеческого рода и тысячелетний опыт его развития.

17. Несмотря на кажущуюся простоту отношения Миров и предназначение человека, не смог человек за этот тысячелетний период хотя бы на толику приблизиться к решению своей задачи – совершенствование себя, Души своей и пополнение Чаши Разума своего.

18. Вот и приходится в который раз (Я надеюсь, в последний) рассказывать и показывать, что может, но не хочет человек, какие прекрасные перспективы перед ним и как он бездарно использует своё самое дорогое – время – на ублажение тела своего, своей временной оболочки.

19. Не знает он и не хочет знать о краткости своего пребывания и о задачах своих на период пребывания на Земле.

20. Религия не донесла до него, что вечен он, что постоянно он находится в другом Мире, а сюда пришёл на время, короткое время набраться опыта самостоятельного управления на Земле.

21. Если это взять за основу, которую должна была объяснить Религия, тогда человек должен был бы самостоятельно сделать свой выбор в пользу Вечности, Вечных Ценностей, которые понятны ему.

22. Но объяснить упрямому человеку эти Истины трудно, не хочет он взглянуть на это с других позиций, он верит тому, что видит, что чувствует, что осязает.

23. И всё, что не входит в границы Материального Мира, чуждо и не понятно ему, а потому отвергаемо, и влачит человек скотское состояние примитивного животного по принципу “плодитесь, размножайтесь”, даже не пытаясь задуматься серьёзно о смысле жизни и о своём предназначении в этом Мире.

24. Нет времени у него на это, всё своё время тратит на приобретение знаний Материального Мира ради обеспечения комфортных условий существования в нём.

25. Всё направлено на это – и средняя, и высшие школы дают знания выживания в этом Мире и достижения успеха бытия.

26. Нет, не то дают они, не те знания нужны. Зачем так биться, зачем достигать успеха тела своего любой ценой?

27. Потому что цена такого успеха есть разложение Общества, падение морали, пороки и грехи.

28. Жизнь по этой схеме в Материальном Мире – потерянное время, а по существу – потерянная жизнь.

29. Цель жизни отсутствует, а лучше сказать, нет цели жизни или она перевёрнута кверху дном.

30. Что такого, если ты достиг блаженства тела? Что дальше? Виллы, дворцы... Что ещё надо этому Материальному Миру?

31. Ведь ради комфортного существования тел разрушена Природа, идут войны, и мир стоит на грани катастрофы. Всё ради тела материального, бренного и временного.

32. Не стоит тратить дорогую жизнь ради тела. Смысл жизни Человека в Материальном Мире не этот.

33. Я говорю: жизнь в Материальном Мире есть жизнь ради вечной жизни в Духовном Мире.

34. Вот цель: Знания, пополнение Чаши Разума, развитие Души Человека до подобия Моего “Там”, в Духовном Мире...